Оригинален текст
Ти дойде, с първия полъх на лятото,
с гласа на стар познайник,
на смелите криле на ятото,
които бяха и предвестник и издайник.
Ти дойде, завесата повдигна,
с необичайни звуци, с пантомима.
И аз захласната страдалка красива,
а ти, тлееща жарава примамна.
Ти дойде и всичко омагьоса,
разума плени, сърцето взе със себе си.
Погледна ме със питаща усмивка
изгарящо изрече... искам да те има.