Оригинален текст
Тази думичка обич, която изричаш,
когато цялото безводие в очите,
спомени от миналото си наричаш,
е стигнала предела на звездите.
Съвсем сама, като една прашинка -
миг от преживяното безвремие.
Стискаш я. Последната стотинка
е винаги отхвърляне на бремето.
Тази думичка обич, която изричаш,
когато във вазата вече няма цветя
в увяхнали листа от тях се вричаш,
прибрал от огъня им само топлина.
Съвсем една, като утехата назаем,
която топли в студените ни зими -
мъничка искра във погледа нехаен
и в ръката на съдбовните ни линии.
Тази думичка обич, която изричаш,
когато в тебе е сиво, а вънка пече.
Пусни я на воля. Недей да я сричаш.
Завръщането и ще бъде със сърце.