Оригинален текст
Тъжен си,
замръзнало трепериш.
Помръкнал блясък
бяга в твоите очи.
Стоварват се със трясък
разбитите мечти.
Протягаш своите ръце
да уловиш поне една.
Да върнеш малкото дете,
избягало от твоята душа.
Кървиш прегърбено
от хилава умора,
а времето навървено
виси в простора
на изгубени илюзии.
Съска болката,
а ти я давиш
в сивата си празнота.
Искаш да забравиш
какво изгубил си сега.
Като огледало гледа
мрачната ти стая.
Стените свалят спомени,
изсипват ги в безкрая
на счупените чувства.
Няма път във края,
щом шанса си изпуснал
за красивия си полет.
На пода до краката
се е свила удушена пролет.
Кървиш ранено, без слова.
Прегръщаш се безумно
и неискащо със есента.