Оригинален текст
Две сенки танцуваха танго,
преплетени тъй екзотично.
Дори не се попитаха - защо
жадуват се така първично.
Страст нашепваше дъхът
като разлята, придошла река.
Звучеше тайствено гласът,
изплакващ в танца любовта.
Звукът извайваше милувка,
а трепет звездно разпилян,
заключваше я във целувка,
изригнала от дъно на вулкан.
Нощта беззвучно си висеше
във странния си небосклон,
заслушана как се топеше
тангото във единствен стон.
И сякаш хиляди прашинки
се разпиляваха като цветя.
Извиваха се двете сенки,
да слеят душата със душа.