Оригинален текст
Капчици вяра напираха в моя оазис.
Езеро, вълнувано, едвам те опазих!
Зиме те сграбчвах и хлопвах вратите.
А лете на птиците търсех следите...
Как ли усещах живота?...
С чаша театрално в ръка...
Като пиршество...
Или стърчане между деня и нощта...
От любовна зависимост...
Или просто игра...
Пак ме будиш, спри...
Отвъд кръга подавам си ръката,
искам да погледна оттатък...
Късно нахлуваш в живота ми,
с дъх на обичност пълен е.
Не усещаш ли?
Спри да ме тревожиш,
като Хамлетова сянка...
Зад очите си ме скътай,
вечен пленник...