Оригинален текст
Светлините на града
потъват в погледа ми,
мисля си, че на разсъмване
ще се стопят.
Хората ще тръгнат към умората,
през деня
те нямат време да се спрат.
И забързана, и чужда
аз сред тези хора ще минавам.
Ще се взирам
в уморените лица,
а в очите ми, стаени,
светлините на града
тихо ще нашепват,
че на хората
е нужна топлина.