Оригинален текст
Изхвърлих дрехите си. Всичко.
И мебелите с масата и хляба.
Останах по прозорци. Луната
ми сега е утешителна награда.
Завесите се скъсаха. От вятъра.
Шумяха със накъсаните си конци.
Свлече се олющеното от тавана.
Във мен се притаи. Да замълчи.
Набръчка се боята по стените
(нищичко не се заглажда с думи).
Провряха се единствено мъглите
под очите ми като дълбоки линии.
От мисли стана сива стаята,
сякаш изоставена и стара къща.
Само стълбите от нея оцеляха -
спомени по тях да се завръщат.