Оригинален текст
Солта от лятното обичане
Солено е от лятното обичане.
Заседнала е в гърлото ми рима.
А беше ден във нощно вричане,
любов, от приказка незабравима.
Морето се отдръпва от брега,
чайките изпращат го със викове.
Разпилява се във пръски на вълна
последното от миналите мигове.
Глъхнат тихо стъпките по плажа,
във водата потопил се е смехът.
Мълча, но искам пак да ти покажа,
как във пясъка сме ровили за път.
Преглълъщам красивите корали,
покривам ги зелено с водорасли.
В тялото ми цъфват малки рани,
на чувства смачкани, недопорасли.
Разбрала, че магията била сезонна,
стопила се изплашено във есента,
поемам към дома, съвсем бездомна,
с усещане, че дълго ще горчи солта.