Оригинален текст
Тъжни са оголените клони,
чакащи да се покрият с цвят.
Вятър облаци сега не гони
и зад хоризонта няма бряг.
От болката небето синьо
сиво се е скрило зад печал.
Две чаши с недопито вино
на масата мълчат без жал.
Очи в безизразност се лутат
потънали във есенна сълза.
Устните са тихи и не питат,
няма ги предишните слова.
На пода счупеното огледало
се е разпиляло в хиляди лица.
Исках да го събера нацяло -
малка бе за него моята ръка.
Стъкълце от него аз прибрах,
заключих го самотно в шкафа.
Лицата други вече разпилях,
очите ти достатъчни ми бяха.
Тъжни са оголените клони,
чакащи да се покрият с цвят.
Сменят се във мен сезони -
ту гонят, ту донасят мрак.