Оригинален текст
Звънят китарите в очакване
на романтично приказен рефрен.
Увисват думите - Почакай ме!
Не искам повече да съм студен.
Звънят китарите в очакване.
Последно плачат като в клада
на молитва казана с изплакване,
копнежно, викащо и без пощада.
Звънят китарите в очакване,
да дочуя твоя - песенния зов,
звучащ тъй огнено, нечакано
с нашепване за късната любов.
Звънят китарите в очакване.
Вятърът мълчи и дъжд изпраща.
Стопява пламъка. До смачкване.
Димът е сив и тъжно се поклаща.
Стоя безмълвна в тишината,
задъхана, облечена във блян.
Заслушана в мелодия позната,
на въглен следдъждовно разгорян.