Оригинален текст
Капчици се стичат по стъклото
и нарисуваното там сърце.
Отново в пръстите ми е перото
и пиша пак за тебе стихове.
Водата тихичко нашепва
за нощни, неизречени слова.
И нещо някъде потрепва,
откривам детската ти красота.
Вадички потекли се преплитат,
забравили за всяка суета.
Души незнайни някъде политат,
да запазят чиста тяхната вода.