Оригинален текст
Не се ограждах от слава и богатства.
Дори не поетично изпитвах любовта.
Душа потърсих само чистокръвна.
И в пълна със вълшебства планина,
пътувах все като невръстна,
в трагична маска стоновете си прикрих,
дочувах песен бурна и далечна,
отекнала в дървета и зелени треви...
А чаках те в зеленина и фантазия,
във светла печал и звуци мечти,
с отлитнали черни птици на хоризонта,
не забили смъртоносните си трели...
Буря, ти дойде и попи се в очите ми,
и остави своя безотраден кът...
Човешка слабост ли си или проклятие,
да нося гола, беззащитна твоя кръст...