Оригинален текст
След всяка болка остава разстояние -
една протегната, изстинала ръка,
едно заседнало в сърцето покаяние,
една заплакала, прозрачна тишина.
Един изтъркулил се и предрешен миг,
един прозорец, тъжен след очакване,
един несподелен, сподавен тихо вик,
белег, вечно чакащ своето зарастване.
След всяка болка остава разстояние ,
незапълнено от сивото във дните,
едно горчиво осъдително признание,
че единствено щастливи са звездите.