Оригинален текст
Слънчеви зайчета
гонят врабчета
по покриви
в ранни утра.
Не покриви,
а сякаш небета
сгромолясано
тежат
във техните
детски сърца.
Ъгъл и просене,
няма надежда,
щом са затънали
в блато и кал.
Найлон и лепило.
Как ли изглежда
талкова вдишана
детска печал?
Някъде другаде
пък светлините
помръкват
след пореден
пиянски скандал.
Свитото зайче
във стаята
няма сълзи.
Мъката
в детската гръд
е убила
и розово, и мечти.
Храсти
от люляци нацъфтяли
в градинка
пред дом за сираци,
напомнят,
че някога,
някой е казал -
лилавото
е самотният цвят
и понякога
безпътие значи.
Стъпки утъпкани
в нечовешки съдби.
Слънчеви зайчета
в клетка помръкнали,
стъпват във тях
и им тежи,
много тежи...