Оригинален текст
Цената на живота се е вдигнала.
Спестяваме се. "Всичко е наред".
Какво като храната не е стигнала,
a покривът е двойник на небе?
Измислица на фурните е хлябът
и нещо като символ на глада.
Човешкото е скъпоструващ залък,
заседнал между нас - като вина.
Безкрайна симулация на живост.
Защо да не откраднем от комшията?
Тогава ни е вкусно с пощеливост -
окръглена и впримчена на шията.
Достатъчно е къс земя да имаме.
Едно легло, затоплено отгоре.
Мълчим си и е страшно да попитаме.
Умеем да се лъжем, че сме хора.