Оригинален текст
Ще ти разкажа за магията,
за вятърът изпепелил нощта.
За другата ще ти разкажа - сивата,
притвори очи, послушай ми гласа.
Вървяла съм по чуждите пътеки,
магията ми е изгаряла сърцето.
Дори това в очите ми, което свети,
е всъщност нещо пак назаем взето.
От докосване ръцете ми са уморени,
целувката ми е заключена в безкрая.
Лъжата за надеждите големи
не пускам дори и в сънната омая.
Помни, магията е тръпката на всеки,
помни, че вятърът не е посока.
Защото иначе обричаш се навеки,
пролуката да търсиш на живота.