Оригинален текст
Простих на всичките си врагове
и на тези, дето ще ме наранят.
Направих си от стръмно брегове.
Плачех, започнеха ли да крещят.
Във тъмното запалвах свещи.
И не в олтар, в очите ми горяха,
а мислите ми празни свещници
с горещото опарваха ръката ми.
Измислях си любови в самотата
и пътища, в които сляпо вярвах.
Прегръщах се безумно със тъгата
и я обичах, и сълзите и ограбвах.
Изоравах в сънищата си бразди,
да приличат пролетно на ниви.
Когато почваше във мене да боли,
рисувах по сърцето трудни линии.
Наричах ги на минало от спомени,
а после ги изгарях в тишината.
Шептях без глас - Прогоних ги!
А чувах кикота им зад вратата.
Простих на всичките си врагове
На себе си кога ще мога да простя?
Пронижат ли ме всички ветрове,
ще измисля храм, спокойно да заспя.