Оригинален текст
Понякога изглежда ми, че беше вчера.
Понякога изглежда ми, че споменът е чужд,
непреживян...
Понякога си повелявам щастие.
Понякога, когато хаосът е друг
развеличан...
Понякога възвръщам босата си грация,
с надеждата да заживее в мен герой
необещан...
А стъпките ми парят от падения-
Завръщам се в брега спасителен
и безкошмарен
там...
... В доброто старо бащино огнище момичето,
родено в снажна синева с любов,
пречистена отново ще се вглеждам-
струяща тюркоазена дискретност,
в която винаги и пак ще се оглеждам...