Оригинален текст
Странен сън санувах през нощта
и се събудих много уморена.
Сънят ми беше кална сцена
с редуващи илюзии, мечти.
Завесата - крило на птица,
режисьорът - с хиляди бодли.
Героите разхождаха се малки
във някаква неспирна суетня.
Публиката виждаше ги жалки,
но пак им подаряваше цветя.
А аз, в съня си наблюдател,
се мъчих в таз пиеса да открия,
че Бог не би могъл да е създател
на толкоз много злъч в театър.
Нали пиесите са за наслада
и ненужно е във тях да се крещи.
Публиката пък е доста млада.
А пиесата какво ли там ще посади?
Питах се и отговор намирах
само в светлината на деня.
И реших - безсмислено се взирах
в сънища от мрака на нощта.
От съня следите ще покрия
с подадена приятелска ръка,
със мечтите си пък ще завия
погледа на тази празна суета.
После най-прилежно ще изтрия
от пиесата оставени следи,
в светлия си храм ще се отбия,
ще се помоля за дребните души.