Оригинален текст
Разпиля ни някак времето,
като разминаващи се коловози.
Разпиля ни. Дъжд от ледено
да те стопли знаеш, че не може.
Разпиля ни бавно вятърът
във безброй измамчиви посоки.
Разпиля ни. Ние смятахме,
че стигаме звезди. А те високи.
Разпиля ни бурното море
на вълни и ни превърна в пръски.
Разпиля ни. Малко брегове
помнят вечно ровещите пръсти.
Разпиля ни в цветните очи,
без да можем всички да отворим.
Разпиля ни. Нищо не спести,
оставяйки ни в себе си да спорим.
Разпиля ни някак времето -
частички в низ от много спомени.
Разпиля ни. Окачи ни бремето
да се търсим, сякаш сме прогонени.