Оригинален текст
Очите ми са стъклени отдавна.
Дори сега да ме посочиш с пръст,
ще се отрази във тях и падне
(от взиране разпънах се на кръст).
Със ирисите няма да те стопля.
Мъглите капково ги навлажниха.
И този път не ми остана воля,
усмивката ми е с тъга покрита.
Сърцето ми на мънички парчета.
Вземи си. Докато все още давам.
Ненужно ми е. Вече не пулсира.
Омръзна ми от ляво да ме стяга.
Не забравяй чашата от рафта.
Вдигни я. После до дъно я изпий.
(По-бедна е, отколкото богата.)
На тръгване през рамо я счупи.
Вземи си още преди да тръгнеш
намира се и друго за раздаване.
Ръцете не можеш да повдигнеш.
Тях, обрекла съм ги на оставане.