Оригинален текст
Тя носи силата да промени света ти,
дори когато това не е нейна цел.
С две думи, тотално да обърка мисълта ти,
и да си на кръстопът за никъде поел.
Може с усмивка от Феникса да те възкръсне,
и тогава не си човек, а великан...
Всичките ти страхове да ги разпръсне,
и от тихия пейзаж да се превърнеш във вулкан.
Може само с поглед да те изсече от лед,
да те направи по-нисък от трева,
но ти пак ще я разказваш във всеки твой ред
и ще убиваш, за капка от нейната сълза.
А когато я видиш да се изчервява,
мигът от жар те изпепелява като клада...
И само с най-милия си жест успява
да ти отвори Рая, или да те отведе до ада.
Мъгла и път... Страдание и светлина...
Онази вечна енигма обвита в грехове.
Когато мислиш, или казваме... Жена...
трябва просто безмълвни да стоим на колене.
Жената ли? Тя в себе си събира
и мъката на целия ни свят,
и щастието в песента на лира,
и целия вселенски необят.
Тя майка е, съпруга и любовница,
от мекота, но и стомана изградена.
И кротка нежност е, но и безмилостна бунтовница,
и в грешките си... пак е съвършена...
Жената ли? Една безкрайна тайна -
Загадка е дори за божествата!
И господарка строга, и гейша най-омайна,
един от символите за жена е и Съдбата...
За мен е чаша пълна с вино,
понякога с добавена отрова.
Една симфония от огън и небесно синьо,
въплъщение на Свободата, враг на всеки вид окова.
Но истинското й лице намирам
във най-прекрасното... Във Любовта!
И видя ли я в този вид, се спирам,
покланям се пред нея... И мълча...