Оригинален текст
Ако днес земята се разпадне
в последен вик на молекули
и въздухът стане глътка клада,
а думите изчезнат в бели нули,
ще литнем ли със теб към Непонятното
с ръце превърнати в крила?
Да сме метафори туптящи в необята
и да рисуваме спирали тишина.
Космоса ще е вълшебна лира
свиреща единствено за нас,
дантелените мисли на всемира
ще ни люлеят с карамелен глас.
Вълните на минаващия метеорит
ще са само ръкавички гъдел,
и в Млечен път от нас открит
ще сме парченца две от дишащ пъзел.
Готов ли си да възкръснем от нощта,
да избродираме с мечтите си комети?
И любовта вместо една звезда,
да е дъга от свързани планети.
По-добре това да не се случи,
но ако все пак е неизбежно
между нас нищо няма да приключи -
Ще те хвана за ръцете нежно,
после с теб ще се телепортирам
там където граници не съществуват,
и където, как, не го разбирам,
но вселените любовно се целуват...
И ние ще се превърнем във такива!
Ще се сливаме в божествени оргазми
и гледката ще е така красива,
че от завист, гледащите ще получат спазми...
Звездите ни ще бъдат най-горещи
защото ние ще живеем в тях,
и сред безкрайни романтични срещи
ще преоткрием всеки вид любовен грях.
Защото аз съм твойта Муза свята -
Единствената от която си разбрана.
И с теб ще съм дори след края на земята
във свят, във който слива се мечтата с бляна...
И в тласъците на взаимното ни претлъстяване
ще дариме със живот безчет планети.
Ще се разпадаме и пак ще се създаваме
в поемите на вечните комети.
И в космоса ни вместо астрология
и законите на гравитационното привличане,
ще се изучава нашата история -
Историята на най-лудото обичане!