Оригинален текст
Бетон и сиво. Студено е в града.
Тротоарите пак тъжни. Плачат.
Зад тъмен ъгъл някаква ръка
се молеше, да и дадат петаче.
Изгарящите стъпки отминаваха,
оставили от свойто безразличие.
Други пък невиждащо оставяха
монета. Така запазваха приличие.
И никой не обръщаше внимание
на ръката, просещата милостиня.
Достатъчно е даденото подаяние -
какво, че някой е затънал в тиня.
Ръка, събрала хвърлени монети,
поставени на чувствата в олтара.
Мислеше така ще купи греховете
на болката си. Все ненадживяна.
Това бе начин да не се завръща
при спомените си - недоживяни.
Подтискаше я старата и къща.
Тротоарът и изглеждаше поляни.
Поляни пусти, с неразцъфнал зов.
Обичаше сред него да се лута.
Ръката всъщност просеше любов,
надяваше се в стъпките да е обута.