Оригинален текст
Птици леят звуци в свойта голота,
плахо се оглеждат в очите на света.
Безгрижно ли под слънцето трептят,
или ги кара нещо силно все да летят!?
Имат ли и те стремеж за щастие вроден
или злощастен им е всеки Божи ден!?
Вярват ли в живота и в неговата правота
или зъзнат тихичко във свойта самота...
... И в птицата превила се на две дори,
вярвам пламват мънички искри...
Със счупено крилце и сякаш е без плът,
дано душата й не стене по нелекия й път...