Оригинален текст
Да повървя из уличките пусти,
за да погледам бледите звезди.
Да върна спомените чисти
и някои да претворя в мечти.
Така си мисля в пролетната нощ.
Виновен може би е аромата -
наситен, трепкащ и така не лош,
очакващ да разцъфне във лилаво.
Вървя замислена под светлините,
които смугло в локви се оглеждат.
Отминали пък вече зимно дните
тъгата си в улуците изцеждат.
И накак си пречистващо ръми
дъждът донесъл капчици студени.
Небето малко мрачно, но мълчи
облечено във облачни премени.
Светофари спорят със колите
трицветно в луда надпревара.
А там, пред мен стоят чертите
на пейката от позабравената гара.
Зачетена във думи издълбани с нож,
намирам в тях неказани следи,
нашепващи във пролетната нощ,
че люлякът до нея скоро ще цъфти.