Оригинален текст
Роза рони цвят след цвят и тихо вехнe.
символ на прииждащата снежна зима.
Вяра и любов от живия живот ще вземе
за крилете, с необикновена сила,
на лястовици гнездо свили с трепет
и с водни капки влели се в реките...
Чакали все тоя свети птичи прелет,
с пламът, реещ се щастливо по вълните...
Два полюса...
Тъмната земя и светлото небе над нас
и влюбеност, феерия от чувството
на твойта същност, подарила мойто "Аз"
и залеза ми, нежно стихнал в погледа...
на утрото...