Оригинален текст
Предсказаха ме някакви гадатели,
преди да осъзнаеш,
че ме има,
а можех по чертите на ръката ти
съвсем незабелязано да мина.
И щях да съм сама,
недоврачувана.
Без никакви претенции за обич.
Без мисъл,
че дори съм съществувала.
Без чувството,
че в шепата ме носиш.
Макар
че ме забавиха годините,
повярва,
че ще дойда безусловно
и мрежата от дланно теснолиние
постла ми със килим за по-удобно.
Дочака ме,
защото съм заслужила.
Защото съм предвидена за тебе.
Но страх ме е,
че в дланите на другиго
така ще съм предсказана след време.