Оригинален текст
Жарава
от буйни огньове
постила земята
и пари.
Въглени,
недогоряли
озаряват лица
на нестинари.
Белите ризи
раздират тъмата,
а вятърът спира
в косите
развяни,
все едно миг
от сънувани рани.
Свята икона
мълви в тишината.
Небето
застива
в горещите стъпки,
които говорят
със Бога.
Мигът е потънал
във транс
предсказвайки бъдеще
с ритуалния танц,
в който
сякаш бели коне
преминават
през тучно,
зелено поле.
Орисия прелива
в незабрава,
с едно предчувствие
за полет
и жертвена клада.