Оригинален текст
Крилото на птицата
днес е ранено,
с от вчера изстрелян
жалък куршум.
Пречупи се нещо -
остана стаено.
Тя падна самотно
на прашния друм.
Прахта я покри,
а дъждът заваля
и всичко наоколо
стана на кал.
Болеше крилото,
а там в дълбокото
пищеше печал.
Дочу я сърцето,
заблъска във нея
и каза и:
Спри да тъжиш!
Главата вдигни,
погледни към небето,
от слънцето други
крила си вземи!
Послуша го птицата,
взе си от слънцето
нови и силни крила.
Замахна тя силно,
изрови калта.
Политна високо нагоре,
стремглаво разпори дъжда.
Загледах се в птицата.
Там в необятната синева
летеше моята,
ранената душа.