Оригинален текст
Недей ме гледа, сякаш за последно.
Очите ти от взиране ще изгорят.
Какво? Усещането ти - поредното,
че пламъкът на моите изписва грях.
Събличах с тях без свян луните.
От голота превърнах ги в пустини,
опърлени от ветрове през дните,
а вечер от студа безкрайно сини.
Не си измисляй топлина по устните,
в сърцето ми отдавна съм я скрила.
Косите - посребрени са от истини,
не им прилича да са водопад от свила.
Ръцете няма да посмеят да погалят.
Ударили веднъж, на друго се научиха.
И думите забравих, вече ги завалям,
от толкова говорене избраха скуката.
Погледай ме, наистина е за последно.
Не си ме виждал толкова разръфана.
Изстина ти лицето, стана много бледо.
Сега видя, че подредила съм си куфара.