Оригинален текст
Камъче по камъче и става път.
Има ли по него кой да мине?
Или в колелото сложено е прът
и все в началото стоиме.
И късаме крайпътните цветя,
които са увяхнали без име.
И търсиме оная, чистата вода,
която жадно трябва да изпием.
А времето минава покрай нас
и думите изречени, несподелни,
улавят ни във свойта власт
и правят ни безмълвни и студени.