Оригинален текст
Отворих си чадъра на разсъмване,
да се предпазя от валежа на нощта.
Разтърках си очите до продънване.
Къде ли сложих розовите очила?
Измих лицето от събрана суета.
Денят замислено ми спря в очите.
Огледах се, а огледалото позна -
пораснала съм заедно със дните.
Избърсах после насабралия се прах.
Облякох най-пъстрите си дрехи.
Сивите - във гардероба ги прибрах,
миришеха на преходни успехи.
Излязох вън. Приятелите си видях.
Сърцата им във моето бях притаила.
Мъдрата им песен после си запях,
нали цветя и път със нея съм поила.
Отворих си чадъра на разсъмване,
кои са капките дъждовни аз разбрах.
Надскочих се неистово. До сбъдване.
А после просто звънко се разсмях.