Оригинален текст
Ще говоря в нощите ти будни
като полъха на топъл вятър.
Стаила чувствата си чудни,
ще живея във съня ти кратък.
Ще прегръщам аз звездите,
за да стопля бледата луна.
С четка ще рисувам дните,
ще започна рано сутринта.
И със розовото ще разложа
тъгата на лилавото в нощта.
В нея тихичко аз ще положа
спомените ти за мен сега.
Ще очертая нежната усмивка,
събрана в късче слънчев лъч.
Ще обагря и зелената покривка,
изпъстрена с цветя и глъч.
До залеза ще стигна аз така,
ще го погаля с топли цветове.
Ще чертае бавно моята ръка,
картина и по твоето сърце.
И музиката аз ще нарисувам
на незаспалите щурчета.
И като жрица ще танцувам,
със любовта от тебе взета.
Остави ме просто да рисувам.