Оригинален текст
За дъждовете, тебе наваляли,
за влажните обувки и калта,
за облаците, ветрове познали,
написа ти във твоите писма.
Написа за дъждовния следобед,
когато се изсипа моят дъжд,
как пуснал в тебе порив волен
и е настъпила промяна изведнъж.
Ти знаеш, дъждовете отминават,
настъпва слънчевата тишина
и в тебе някъде, нечакано оставя
мечтание с усещането за жена.
Особеният дъжд не се повтаря,
след него остава винаги следата,
която много трудно се забравя
и чувство, че говорил си с водата.