Оригинален текст
Обикнах те,
мой собствен вик!
Изпивах с теб
докрай нощта!
Пренесох се
във твоя лик!
Високо, да,
над простите неща!
Високо там,
със облак бял,
надскачвахме се
заедно, живот!
Незнайна сила
тегли ни на сал
с опиянение
по твоя брод!
Припряни
опитваме всичко
и не ни се умира,
за нищо!
Ненаситно живо
как се обичаме...
Смъртта
ще ни е длъжница...
А ние пишем
с най-точния изказ
по поляни диви насън!
И живеем
в нашия разказ,
не в миражи
без звън...
Ще те изпивам
светъл лъч
на две души
прегърнати...
Вървяли заедно
по своя път,
от лъч видяни,
па целунати...