Оригинален текст
Слънчеви зайчета
гонят врабчета
по покриви
в ранни утра.
Не покриви,
а сякаш полета
от макове
се смеят с очите
на наште деца.
И пролет е,
в розово
с песен облякла
мечти.
Вятърът вплита
се топло
в по детски
развяни коси.
Обрулва лилави
листенца
от цъфнали люляци.
Завихря ги
лудо
и ги посипва
по стъпки утъпкани,
както дъждът се изсипва
по мръкнало.
Слънчеви зайчета
в смях на деца.
Колко безгрижно
пристъпват
във стъпките,
поели птичи рефрен.
С устрем и песенно
минават в
познати следи.
Моето минало,
моето бъдеше есенно,
се оглежда
във детските
светли очи.