Оригинален текст
Обичаш и след себе си следа оставяш,
избираш си лице с искрящо мирозрение.
За теб, Човеко, ще пиша и шедьоври даже,
в тях детска доброта са знак и бдение.
Обичаш и вълнение, а в тъмното
глава не свеждаш и снага умира с гордост,
подхлъзната и смачкана на дъното,
и смайваща със чест, небе, природа.
Икона съща, светиш сред невярващи
и пренаписваш ги във Новата история.
Да, те са речни камъни, търкалящи се,
взели от реката ярост и мистерия.
Като наивник е Поетът, да, повярвал
на залези мъчителни и нощи дълги,
на плясък на криле, пристигане на щъркел.
Засяда изречение на листа тъжен и изгубен...