Оригинален текст
След две преки завоят зад ъгъла
ще ослепи очите ти до много бяло.
Ще ти извика надежда в тъмното,
а ти я търси в счупеното огледало.
Събираше го като мрачни спомени -
прашинки в миговете от безвремие.
Скала си бил, от ветрове изронена.
В прахта ти е последното прозрение.
След две преки завоят зад ъгъла
ще заплаче за теб като малко дете.
Не достигнал до глътката въздух,
над себе си няма да имаш вече небе.
Изхвърли го, дето гние бунището,
сякаш хвърли във него само вината.
Дърво си бил, поникнало от нищото
и в нищото все търсеше съдбата.
След две преки завоят зад ъгала
ще те огледа като последна мечта.
Ще те разкъса и хвърли във сивото,
ако не видиш протегналата се ръка.
Отмина я. Слепецът с тебе спореше
дали кръвта остава винаги червена.
Човек си бил, а в калното все ровеше
и пътя не позна, от тъмното обсебен.