Оригинален текст
Нощ и звезди,
а сякаш мъртвило.
Думи препускаха
в пусти следи.
Напомняха
време щастливо,
усмивки
и рояк от мечти.
Някой очите
притвори,
в съня да порови
за грешки
и път
към отминали дни.
Боляха клепачите,
натежали
от съблечени истини
и отлитнали пориви
в тъмното.
Думи красиви
прелитаха.
Устни
в гримаса застиваха,
онемели
от изгубено вричане
в едно отдавна
изстинало безвъзвратно -
"Обичам те".
Нощ и звезди,
а сякаш мъртвило.
Път, без пътека
и живот във смъртта.
Скитник, обречен
сам да се скита,
търсейки бряг
в любовта.