Оригинален текст
Намерих пътя за обратно връщане
и без това не спрях да криволича.
Чувствата отдавна са издишали,
аз на сянката по него заприличах.
Дъгата се превърна само в бяло,
нали така се сливат цветовете.
Някъде в пътеката звъни начало
(ще спра да гоня вече ветровете).
Зашивам спомените и ги пращам
по гълъби до теб недолетяли.
Измитам наслоеното и прашното.
Ще запаля само свещ в неделя.
Прощавам ти дори и тишината.
Отдавна искам пак да се засмея.
Порових на душата във недрата
и не намерих мястото ти в нея.
Намерих пътя за обратно връщане.
Две очи посочиха ми светлината.
От топлото пък моите пресъхнаха.
Не, не е раздяла. Просто е съдбата.