Оригинален текст
Вървя по улици, главата ниско свела,
страх ме е да се огледам за да не срещна теб.
по пътя свой самичка съм поела,
търсейки така желания късмет.
Какво рискувах? Една любов голяма
по пътя някъде загубих твоето сърце.
А втори опит просто няма,
безжалостно студени са моите ръце.
Погребах чувствата ти,и душата моя,
а колко обещавах аз на теб,
обещах докрай да бъда твоя,
в едно да слеем пътя наш занапред.
Объркана съм, нараних те.
Ще погреба ли заедно със чувствата и теб?
Объркана съм аз - прости ми.
изричам го и тръгвам аз напред.
Усещам погледът ти зад гърба си,
усещам и сълзите ти дори.
И колко искам в този момент да чуя аз гласът ти,
да чуя твоето нежно ''ОСТАНИ''
Но само тишината зад мен остава,
Нямаш сили да го изречеш.
И знам,аз знам че съм те предала,
И в този миг и ти мен ще предадеш.
Объркана изтривам аз сълзите,
назад не се обръщам,много ще боли.
И нещо пробожда ме в гърдите,
нещо чакаше твоето ''Остани''