Оригинален текст
Някой сънува, друг се страхува
Ледниците мъртво са заспали,
потопени във поредния си сън.
Дълбоко във съня си непознали
какво е кротичък камбанен звън.
Сънуват чужди ветрени градини
със дъх от неразбрани цветове.
Натрупват алчно ледовете сини,
изграждайки си собствено небе.
И слънцето над тях не свети,
прибрало е ревниво своите лъчи.
Докосне ли ги и ще са отнети
последните му мънички мечти.
Преглъща до горчиво топлината,
от страх да не стопи леда.
Защото чувало е, че с водата
се дави устрема на нечия душа.