Оригинален текст
По тъмно небето е плюшено.
Вселенски ушито. Без кантове.
Безсъници тичат в очите му
от хорски молитви - удавници,
до дъно пропаднали в дупките
на звездните мигащи кладенци.
По тъмно е призрачен шепотът.
Безумен - смехът на надеждите.
Звезди, етикетно залепнали,
крайпътно посрещат каретите,
крадящи души като пътници,
изгубени в тихите вечери.
По тъмно отключват конюшните
безплътните нощни ездачи.
Конете си яхнали, демони
подреждат звездите във знаци
и тайно изпускат по някоя -
запалена, с дълга опашка.
А миг след пожара е черно.
Във пепел небето, разкъсано
и чезнат следите навярно
от липса...
и болка...
и минало...