Оригинален текст
Тази нощ покривите ще отпият от дъжда,
утре керемидите ще светят във червено.
Ще се огледа в тях една усмихната звезда
и ще обгърне с топлина небето наранено.
Луната ще се свие тихичко и сърповидно,
ще залюлее в жълтото си всички спомени.
Ще потече в стъклата, сякаш нещо свидно
през тях ще мине, след това ще се изрони.
Две врабчета рошаво ще скачат до комина,
за да сгреят сивото в крилата си за полет.
Оцелели от студа на тази бяло-кална зима
едно на друго във очите ще рисуват пролет.
Улиците ще ухаят с ароматите си пъстри,
ще изглеждат много чисти и продълговати,
и ще искат да се гушат във нощта до късно
влюбени във облака, който дъжд им прати.