Оригинален текст
В болнична стая
без връщане,
очите пресъхнали
от тъга
онемяват.
Тая жена
е останала
в миг,
който все
ще сънува
и през него ще бяга
слънчево зайче
и една ръка.
Нейната.
Никой не може
да улови
слънцето
в нейното минало
на илюзии
сгромолясани с трясък
върху сърцето
изстинало,
нито
нейното бъдеше
застинало
в миг от грешка,
изпила до дъно
една мъчна съдба
нечовешка.
Прозорецът я вини,
стените съсипват.
Обречени дни
я чакат зад прага.
Миг и раздяла
с онези
бели пелени,
с аромат на любов
и безпощада.
Слънчево зайче
ще гони врабчета
по покриви и балкони
на чужди съдби.
Една жена,
без сълзи
все ще плаче
с протегнати,
но отсечени пръсти,
без да може
в душата си
болката да прекръсти...