Оригинален текст
Мълчат в нощта стрелките,
часовникът е спрял във своя бяг.
Отминали са ми тъгите в дните,
сълзите във очите ми са сняг.
И някъде във ъгълче самотно
едно незрящо чувство пак живее.
Непогалено, останало сиротно,
за пролетната ласка все копнее.
И търся аз ключа от катинара,
да го пусна, във мечта да полети.
Притискам с пръсти болка стара.
Ръждива е. А как се моля да заспи.
Часовникът, забравил да тиктака
поглежда ме замислено, без звън.
Не се отключва. Пречи самотата.
И чувството остава в моя сън.