Оригинален текст
Ако аз пожелая ще стопя есента
и всичко лилаво в мен ще размия,
ще откъсна онези красиви цветя
и на букетче в сърце ще ги свия.
Ако аз пожелая ще изпия дъжда
от облака до последната капка,
ще загърбя стръмна, трудна следа
и ще знам кой в мрака ме чака.
Ако аз пожелая морето ще стихне
и пясъкът в него няма да пари,
тъгата някак беззвучно ще рухне,
ще отмие соленото всичките рани.
Ако аз пожелая ще видя в небето
бели ангели с чисти и нежни криле.
Тогава ще познаеш ли в мене което
никой като теб не е могъл да прочете?