Оригинален текст
Насън ни се явява заплакалата болка,
с очите си студени като остър трън
а щастие некръстено стои само навън,
то птица е, за новопокръстен полет,
да литне с мен, да се опази от душевен смут,
цинични погледи, нищожни обещания,
с предвзети мили нотки, безропотни, познавам ги.
Политам с птицата във малкия й свят без студ,
на хвърлей от дома и ще потърсим своя смисъл
в полуприказна, полувълшебна атмосфера,
в зелена шатра, пълна само, само с истина,
че само в свят перфектен, не достига смисъл...