Оригинален текст
Снощи говори със птиците нощни
(казват, че носели в себе си мъдрост).
Иска съвет. Боледуваш и още, и още.
Да надвиеш - не стига ти твърдост.
Крилете на вятъра трябва да вземеш,
птиците вкупом затова ти шептяха.
Напред да вървиш, стръмното да поемеш,
след това щяла да бъде рохка земята.
Снощи луната във облаци се забули.
Скри се. Страхуваше се, че ще заплаче.
През теб минаха толкова стъпки обули
надежда свита като последно петаче.
Тази сутрин въздухът беше по-сладък,
някак слънцето вързваше своята люлка.
Напред пътят прозира с болки, негладък.
Зад предела знам, чака те бялата булка.
Снощи тъмното бе твоята метастаза.
Сякаш то я изпи жадно от дробовете.
После ти каза - толкова малко остава,
просто да бягаш, да стопиш ледовете.
Ще дойде време без твоето утре и вчера,
часовникът за последно ще изтиктака.
Трябва да пазиш мъдрата капчица вяра,
че светло е там във тунела, зад мрака.